Възстановяването след Ковид-19 минава през нови начини за правене на туризъм

Българският евродепутат е участник в Световния туристически форум, на който се обсъждат предизвикателствата след края на епидемията

Петър Витанов е лектор на Световния туристически форум в Бодрум (Турция), на който водещи политици от Европа дискутират бъдещето на туризма след края на пандемията от Ковид-19. Форумът се провежда със специалното участие на бившия британски премиер Тони Блеър. Витанов, който е ръководител на групата на българските социалисти в ЕП, участва като представител на Европейския парламент.

„Щетите, които нанесе коронавирусът в световен план за туризма са огромни и възстановяването на сектора е важна задача пред Европа. Ако преди кризата милиард и половина души от цял свят са пътували, то половината от тях бяха европейци или посещаваха Европа. Старият континент е и най-атрактивната дестинация за туристите от цял свят. Европа обаче понесе най-тежко кризата и възстановянето ще е трудно и вероятно дълго“, каза Витанов по време на дискусия, част от форума.

„Туризмът е структуроопределящ отрасъл за Европейския съюз. Девет от 27-те държави членки формират над 10% от БВП от туризъм. Всяко едно евро, изкарано от туризъм, носи още 4,2 евро от съпътстващи дейности като строителство, финансови услуги, транспорт и много други. Туризмът е и на практика най-големият работодател – близо 11% от работните места в Европейския съюз са заети от хора, които намират реализация в сектора на туризма“, напомни още Петър Витанов.

И тъй като всяка криза е и възможност, участниците във форума се обединиха около идеята, че е време за преоценка и на приоритетите. Според Петър Витанов не само Европа, но и България трябва да заложи на целогодишния туризъм.

„Морският туризъм е най-попурярният у нас, но рисковете при него са, че сезонът е кратък и често зависи от капризите на времето. Бъдещото преструктуриране на европейския туризъм е той да се превърне в целогодишен продукт“, подчерта Витанов. Туризмът има и друга роля – той е възможност за възстановяване, рехабилитация, превенция и профилактика, смята още той.

„След социалната и икономическата криза се видя, че има необходимост и от т.нар здравен туризъм, който неминуемо ще стане част от живота на средната европейска класа. Хората започват все повече да обръщат внимание на своето физическо състояние, на начина на хранене, на спортуване, почивка. Те преосмислят и приоритетите си – дали да почиват някъде ударно за една, две седмици или да отделят по-често време за ваканции сред природата, в малки населени места, което отваря нов хоризонт за развитие“, каза още Витанов.
В този смисъл внимание заслужава балнео и спа туризма, които до момента формират едва 6% от туристическите услуги, но пък имат висок дял в печалбата – 20%. При този тип туризъм се гарантира и приход за общините от съпътстващи дейности. Регионът на Балканите е изключително благоприятен, защото притежава изворите и климатичните условия.

Не на последно място и като възможност за развитие е екологичният туризъм. Европейците изпитват все по-голяма необходимост да почиват на „зелено“ или казано с други думи – да са сред природата, край реки, езера, да спортуват и да се върнат към корените си.

Тридневният световен форум завършва утре с нова серия дискусии за бъдещето на туризма след епидемията от Ковид-19.

Ключови думи: туризъм, коронавирус, криза, мерки, целогодишен туризъм, балнео, спа, екологичен туризъм, Световен туристически форум, Бодрум