Докато говорим за климатична неутралност, много хора мислят как ще си платят тока. Да не ги забравяме

Зелената трансформация не трябва да става за сметка на бедните хора в Европейския съюз, а гарант за това трябва да е социално-климатичният фонд. Това заяви по време на дебата в Европейския парламент Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в навечерието на гласуването на законодателните промени по пакета „Готови за 55“ (Fit for 55).

„Утре ни предстои може би най-важното гласуване в рамките на мандата на този парламент. Най-важното гласуване за това как ще осъществим трансформацията на европейската икономика, така че да постигнем заложените климатични цели“, каза Витанов.

Той обърна внимание и на големите различия между отделните членове на Съюза.

„Докато ние говорим за климатична неутралност и намаляване на емисиите, много от най-бедните граждани на страните-членки се питат, дали утре ще имат работа, как ще си платят сметките за ток и как ще посрещнат базовите си разходи за живот. За тези хора Зелената сделка е синоним на несигурност, на неясна промяна, която ще ги направи още по-бедни отколкото са. Те не обмислят покупка на електрически автомобил и соларни панели, защото дори топлоизолацията на домовете им е инвестиция, за която се налага да пестят с години. Нека не забравяме тези хора, когато днес проправяме пътя на промяната, оформяйки законите, по които тя ще се случи. Нека не позволяваме бедните да станат по-бедни“, каза от трибуната Витанов.

„Убеден съм, че постигането на климатичните цели не трябва да бъде за сметка на най-уязвимите – на техните доходи и техните работни места. Надявам се, че социално- климатичният фонд ще бъде гарант за това. Той трябва да позволи на всички европейски граждани да се възползват от средствата, които климатичните политики ще генерират. Средствата от търговията с емисии, които в момента се разходват непрозрачно, могат да се превърнат в ефективен инструмент срещу енергийната бедност.

Като социалист съм удовлетворен, че успяхме да постигнем компромис, с който голяма част от тези приходи ще бъдат насочен към мерки за енергийна ефективност, инвестиции в мобилност с нулеви емисии и намаляване на броя на уязвимите домакинства.

Като представител на Източна Европа призовавам нашите правителства да засилят действията си в онази посока, която не само ще ускори енергийния преход, но и ще го направи ефективен и справедлив за всички“, завърши евродепутатът.  

В рамките на пленарната сесия в Страсбург ще бъдат гласувани 8 ключови проектозакона на ЕС за борба с изменението на климата чрез драстично намаляване на емисиите на парникови газове с поне 55% до 2030 г. (в сравнение с нивата от 1990 г.) и постигане на климатична неутралност до 2050 г., в съответствие със Законодателния акт на ЕС за климата.

Основната цел на новия социален фонд ще бъде подпомагането на най-засегнатите от повишените разходи, свързани с енергийния преход. От държавите-членки на ЕС ще се изисква да представят т.нар. „Планове за социален климат“, след като се консултират с местните и регионалните власти, икономическите и социалните партньори, както и с гражданското общество. Плановете трябва да съдържат съгласуван набор от мерки за справяне с енергийната бедност и бедността, свързана с мобилността.

На първо място, ще бъдат финансирани временни мерки за пряко подпомагане на доходите (напр. намаляване на енергийните данъци и такси), за да се преодолее нарастването на цените на автомобилния транспорт и горивата за отопление.

На второ място, фондът ще покрива инвестиции в саниране на сгради, възобновяеми енергийни източници и преминаване от личен към обществен транспорт, споделяне на автомобили и използване на активни видове транспорт за придвижване. Мерките могат да включват данъчни стимули, ваучери, субсидии или заеми с нулева лихва.

В доклада на ЕП се въвежда дефиниция за „бедност по отношение на мобилността“, отнасяща се до домакинства, които имат високи транспортни разходи или ограничен достъп до достъпни обществени или алтернативни видове транспорт, необходими за задоволяване на основни социално-икономически нужди.

ЕК предлага размер на фонда от 72.2 млрд. евро за периода 2025 – 2032 г. Основни бенефициенти ще бъдат домакинства, микропредприятия и ползватели на транспорт, които са уязвими и особено засегнати от зеления преход, включително от ценообразуването на въглеродните емисии.