„Кауза по време на криза“ – вижте победителите в конкурса

Те са млади, ангажирани и отдадени на каузи, с които вярват, че ще направят света по-смислен и справедлив. Запознайте се с победителите в конкурса „Кауза по време на криза“ – Теодор Цветков, Станимира Георгиева и Христо Димов – трима младежи, които са убедени, че емпатията не трябва да е табу, а основа на бъдещето, което изграждаме. Щастлив съм, че споделиха с мен и екипа ми идеите, в които вярват и онова, което ги мотивира да продължават напред.

Теодор Цветков: „В България имаме нужда да станем добри един към друг. Да зарежем егото в домовете си и да споделяме успеха с другите. И нещата лека-полека ще се получат“.

Теодор е доказателство, че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Научава се да плува само преди 3 години и половина, а днес чупи рекорди и се състезава с благотворителна цел. Влиза в Гинес, като поставя рекорд за плуване в езеро с една ръка. Плувал е в ледени води, в реки и езера, с вързани крака. И всеки път в името на кауза – борбата с рака, децата с увреждания, образованието. Най-голямото предизвикателство, което си е поставил е да преплува седем морски канала в маратона “Oceans Seven” в името на борбата с климатичните промени.

Станимира Георгиева: „Иска ми се хората да са по-независими, по-духовни, да се обръщат към изкуството, да правят това, което обичат и да имат възможност да сбъдват мечтите си“.

Станимира вярва, че думите имат особена сила, стойност и цел. Затова преди години открива литературен клуб в читалището в Бусманци. Раздава книги от собствената си библиотека и насърчава младежи да четат, да развиват вкус към литературата и да творят. Самата тя пише и вече има издадени две стихосбирки.

Христо Димов: „Представям си бъдещето на България светло. Представям си България свободна, социална и без предразсъдъци. За да убием предразсъдъците, трябва да започнем от училище“.

Христо е ангажиран с проблемите на хората със специални потребности още от училищните си години. Днес подготвя видео-изложба, с която да разкаже историите им и да ни накара поне за малко да влезем в техните обувки. Вярва, че онова, от което имаме нужда е повече емпатия и съпричастност. И че, ако искаме България да се промени, трябва да започнем от социалната политика.