Петър Витанов: България единствена иска предоговаряне на Плана си, трудно ще получим подкрепа от останалите 26 държави в ЕС

Имаме основание да искаме преосмисляне на условията по Плана за възстановяване и устойчивост, но едва ли ще получим подкрепа от останалите 26 държави в ЕС. Това заяви ръководителят на Делегацията на българските социалисти в ЕП Петър Витанов в предаването „Още от деня“ по БНТ.
„Когато договаряхме условията по Плана, нямаше война. Съответно енергийните пазари бяха много по-устойчиви, по-балансирани. Сега имаме изцяло нова ситуация, в която България е важен енергиен източник не само за себе си, но и за съседите в региона. Така че имаме основание да искаме преосмисляне. Но се опасявам, че сме единствената държава, която иска предоговаряне. Дори да срещнем разбиране от Комисията, едва ли ще има такова от страна на другите 26 държави в Съвета“, смята Петър Витанов.
Той даде за пример Полша, която се ангажира да затвори своите въглищни централи до 2038 г. – решение, посрещнато с огромно недоволство в страната.
„При всичките проблеми, които този план създаде на Полша, ми е много ми трудно да повярвам, че биха се съгласили България да предоговори своя план. Може би акцентът трябваше да бъде в това да търсим повече партньори от региона, които да искат преосмисляне или преоценка на ангажиментите“, каза още социалистът.
Според него турбулентният политически процес е сред причините България да се бави с договарянето на европейски средства. „Тази неустойчивост от гледна точка на управление със сигурност забавя процеса, вместо да го катализира. От 26 закона, които бяха част от рамката, за да получим средства по Плана за възстановяване и устойчивост, бяха приети пет или шест. Надявам се следващото Народно събрание да се конституира бързо и да реши поне тези въпроси“.
Петър Витанов коментира и ситуацията с приемането на България и Румъния в Шенген. Той подчерта ролята на българските социалисти за това Швеция да не стопира процеса по присъединяване, въпреки първоначалните заявки. Очерта и хипотезата за разделянето на България и Румъния.
„Ако Румъния стане външна граница на Шенген, тя ще е по-дълга от настоящата, по-трудна за опазване, недостатъчно ефективна, натам ще трябва да се насочат огромни ресурси. Комисията се е произнесла, че и двете държави трябва да влязат в Шенген заедно, но има нюанси в позицията на Нидерландия. Затова трябва да работим съвместно, обединено. Хубаво е, че поне по тази тема имаме национален консенсус, всички виждат ползите“, добави социалистът.