Подготвена ли е България за транспорт с нулеви емисии

Властта и бизнесът търсят решения на кръгла маса за транспорта на бъдещето

Войната в Украйна измести фокуса от борбата с климатичните промени. И това е съвсем логично – няма как битката за климата да бъде спечелена, докато около нас се водят истински военни действия. Въпреки това промяната на досегашния икономически модел е неизбежна. Транспортът е един от секторите с най-голям въглероден отпечатък в ЕС и задължително ще трябва да се трансформира.

Това каза ръководителят на Делегацията на българските социалисти в Европейския парламент Петър Витанов, който организира кръгла маса „Транспортът на бъдещето – чиста енергия на справедлива цена“ съвместно с Аутомотив клъстер България.

В дискусията участваха вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът и министър на екологията и водите Борислав Сандов, заместник-министърът на транспорта Божидар Костадинов, Настимир Ананиев, председател на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, Драгомир Стойнев, председател на Комисията по въпросите на ЕС, проф. Миглена Темелкова, ректор на Висшето училище по пощи и далекосъобщения, арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор на Аутомотив клъстер България, Храбрин Иванчев, председател на УС на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България, представители на НПО-сектора, бизнеса и др.

„Бъдещето е на електрическата мобилност, на зелените влакове и автобуси. За да запазим мобилността, която имаме днес, тя трябва да стане по-екологична, устойчива и щадяща природата“, каза Петър Витанов.

„Днес транспорт и екология в Европейския съюз означават единствено сигурност“, заяви вицепрезидентът Илияна Йотова. „Нуждаем се от нова инфраструктура, особено на европейско ниво“, изтъкна тя. Вицепрезидентът Йотова припомни, че голямата цел, която е поставена от ЕС, е през 2050 години да няма автомобили с двигатели с вътрешно горене. Крайно време е да се помисли как се реализира пакетът „Готови за 55“ в България. Според Илияна Йотова трябва да се види една структурирана българска програма по този пакет.

Вицепремиерът по климатични политики и министър на околната среда и водите Борислав Сандов съобщи, че към края на 2020 г. в България има към 3 000 електрически автомобила, а до 2026 г. техният брой ще се увеличи десетократно, достигайки 30 000. Държавата се е ангажирала с изграждането на зарядната инфраструктура, добави министър Сандов. Той посочи, че трябва да има 10 000 публични точки в цялата страна, в които всеки да може да зарежда електромобила си.
„Това прави една плътна мрежа, включително 20-30 хъба по основни пътни артерии. Говорим за автомагистрали, където да може да се случва бързото зареждане“, заяви Сандов.Такива публични точки за зареждане на електромобили ще бъдат изградени и в централните градски части на 50-те основни български града, както и в големите жилищни квартали, каза още министърът.

За последните 10 години броят на заетите в производството на автомобили и компоненти в България се е увеличил от 7000-8000 до над 70 000. Това съобщи изпълнителният директор на „Аутомотив клъстер България“ арх. Любомир Станиславов. Той посочи, че оборотът на тези компании се е увеличил от 500 млн. на 6,5 млрд. лева. „Навлизането на електрическите автомобили и все по-добри софтуери са шанс България да има водещо място в тази сфера“, каза арх. Станиславов.

„Един от големите проблеми, свързани с електромобилите, е тяхната цена“, заяви Настимир Ананиев, председател на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление. Ананиев добави, че много държави в Европейския съюз предприемат конкретни мерки със субсидия в различна посока, като такива могат да бъдат въведени и в България.

Според Драгомир Стойнев, председател на Комисията по въпросите на Европейския съюз, ролята на държавата е да подпомага изграждането на необходимата инфраструктура за електромобили. „Без зарядни станции и нужната инфраструктура няма как страната ни да разчита, че пазарът ще се развива“, каза Стойнев и даде пример с Франция, където вече има таксита, задвижвани с водородна технология.

“България значително изостава от другите източноевропейски страни по отношение на използването на екологични превозни средства. Автопаркът ни е морално и физически остарял, като средната възраст на колите е 20 години“, каза председателят на
Управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България Храбрин Иванчев. Той призова властта към създаване на механизъм, който да поощри хората да купуват нови екологично чисти автомобили. В момента статистиката показва, че едва 1% от продадените в България коли са електрически или хибридни, докато в Европа са над 30%.

Кръглата маса събра гледните точки на представителите на изпълнителната и законодателната власт, бизнеса, образованието и неправителствения сектор, за да бъдат набелязани най-важните задачи по пътя към чист и устойчив транспорт. Участниците се обединиха около тезата, че България трябва да е активен участник в предстоящата трансформация, за да се възползва от възможностите, които тя предоставя.