Предложението за Шенген трябваше да включва дата за приемането ни по суша

Предложението за Шенген трябваше да включва дата за приемането на България по суша. Има някакво придвижване напред и стъпка в правилната посока, но половинчата. Това каза пред Евронюз България евродепутатът Петър Витанов, след като вчера бе обявено, че България и Румъния ще бъдат приети в Шенгенското пространство по въздух и вода през март 2024 г.

„Подобно предложение е отказвано по-рано от правителство на ГЕРБ, сега случващото се прилича на полусвършена работа – положително е, но с голямо „но“. Това е отстъпление от намеренията на Денков, който от самото начало обяви, че до края на 2023 г. трябва да бъдем приети в Шенген. Това не се случва, нещо повече – през 2024 ние очакваме не да ни приемат по суша, а тепърва да уточняваме дата. Относително приемливото предложение трябваше да включва в себе си и времеви хоризонт за приемането ни по суша. Към момента не оставам с впечатление, че сме договорили нещо такова“, коментира Витанов.

Според него най-сериозният проблем за България остават сухопътните граници.  

„Големият проблем са икономическите загуби, които търпим, заради чакането по границите, основно с Румъния, но също така и с Гърция. Само на границата с Румъния те се оценяват на 150-180 милиона евро годишно. И изобщо не споменаваме косвените загуби – замърсяване на въздуха, повишаване на риска от пътнотранспортни произшествия“, каза още евродепутатът.  

Той даде пример с Хърватия, която беше приета поетапно в Шенгенското пространство– първоначално по въздух и вода, а след три месеца по суша, но с предварително договорени срокове.

„При нас това отсъства. Когато нямаме ясен механизъм и времеви ангажимент, в рамките на процеса всеки може да изисква допълнителни условия, което не е справедливо.“, каза още евродепутатът.

Витанов посочи, че един от големите рискове е приемането ни по суша да се разтегне във времето.

„Оставам с впечатлението, че през 2024 тепърва ще договаряме дата, което за мен е отстъпление.  Имахме ангажимента от Нидерландия, подкрепата на всички европейски институции и подкрепата на трети държави, което не е без значение. В момента Австрия има проблеми, свързани с изборите, с растящия национализъм и всяко решение по въпрос като Шенген, касаещ миграцията, допълнително подхранва националистическите настроения в страната. Темата е чувствителна и едва ли ще бъде повдигана и на предстоящите европейски избори. Очаквам въпросът да се разисква най-рано към края на следващата година. Ако нямаме договорена дата, това означава пълноправно приемане най-рано през 2025 година“, коментира Петър Витанов.