Новини

Младите и активни българи са загрижени за климатичните промени, но липсва обществен дебат за предстоящата трансформация

02.12.2021

Младите, активните, живеещите в големите градове българи са особено загрижени за климатичните промени. С увеличаването на възрастта тази загриженост намалява. Това показва национално представително изследване на „Тренд“, реализирано по поръчка на евродепутата Петър Витанов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите. Проучването е проведено сред 1010 души на възраст 18+ между 13 и 21 октомври тази година и изследва нагласите на българите към основни теми, свързани с климатичните промени и европейския зелен пакт.
Според 78% от българското общество има промяна в климата, а резултатите от проучвания назад във времето показват много по-нисък дял.
Евродепутатът Петър Витанов посочи, че климатичните промени са водеща тема в Европейския съюз, което оформя цялата политика и приоритети на институциите в следващите 30 години.
„Резултатите от това проучване са изключително важни, защото от една страна показват, че темата за климатичните промени не е безразлична на българите, а от друга – те не вярват, че българското правителство й обръща внимание. Целта на това изследване е да подтикне политическите партии да отделят много по-голямо внимание в своите програми за политики и цели за климатичните промени. Този дебат в България отсъства“, коментира Петър Витанов.
„В следващите месеци е важно да се говори за зелената трансформация, защото няма съмнения, че тя ще се случи, но важният въпрос за нас, като българи, е на каква цена ще стане тя“, каза още в коментар на изследването Петър Витанов.

 

В изследването бяха тествани нагласите на българите към няколко политики, които представляват част от Европейската зелена сделка за намаляване на емисиите от парникови газове.
Прави впечатление, че към почти всички тествани политики се регистрират значителни нива на подкрепа, като ясно личи, че има теми, които вече са с по-голяма пенетрация в обществото и такива, които са по-трудно разбираеми и съответно по-слабо познати.

 

По отношение на нагласите към това дали ЕС предоставя достатъчно средства за финансиране на политиките, които са част от Зелената сделка, по-голям дял (32%) смятат, че не са достатъчно. При хората с ниско равнище на образование това се обяснява най-вече с факта, че тези представители са по-ниско информирани и съответно не могат да дадат мнение или да формират позиции по темата.
В най-голям дял (50%) са смятащите, че климатичните промени са следствие, както на естествените природни процеси, така и резултат от човешката дейност. В по-голяма степен с това твърдение се солидаризират хората с висше образование и работещите квалифициран труд и заети на по-високи позиции.
Всеки четвърти пък е на мнение, че климатичните промени са изцяло резултат от човешката дейност. 45% общо са смятащите, че въздействието от климатичните промени за България в сравнение с останалата част от света ще има негативен характер. Почти не се регистрират инакомислещи, които смятат, че въздействието за България би било с положителен знак.
Запитани в каква степен смятат, че би се променил животът им, ако не се предприемат промени по отношение на изменението на климата, респондентите споделят нюансирани настроения. Най-голям дял (30%) декларират, че животът им би се променил в известна степен, като по-младите и активните възрастови групи в по-голям степен са на това мнение за сметка на по-възрастните.

 

В равни дялове от по 13% се разделят, тези, които са склонни да изразят по-крайни мнения, че животът им би се променил в голяма степен или че изобщо не би се променил. Висшистите в най-голяма степен споделят мнението, че животът им би се променил, а тези с основно и по-ниско образование са в най-голям дял скептични или затрудняващи се да изразят мнение. 42% са тези, които са на мнение, че трябва да се направи всичко възможно, за да се спре изменението на климата.

 

Профилът на респондентите, които демонстрират по-висока степен на ангажираност с темата и тук е сходен – висшисти, заети на мениджърски позиции или наети специалисти, в активна възраст, живеещи в Столицата и областните центрове.
Над половината от анкетираните (51%) споделят, че не пазаруват по-малко стоки, които съдържат пластмаса в опаковките, за да спомогнат за намаляване на въздействието върху изменението на климата. 37% декларират, че го правят с тази цел, като в по-значителен дял това са представителите на женския пол, както и живеещите в Столицата и областните градове, хора с по-високи доходи и по-висок образователен ценз.
Следва да се има предвид, че този дял може да е по-висок от реалния най-вече защото съдържа в опцията престижен елемент, който склонява респондентите умишлено да споделят по-престижната опция. По отношение на това дали пътуват по-малко с автомобил, за да допринесат за намаляването на въздействието върху изменението на климата, отчитаме, че това важи за малко над една трета от анкетираните. Тук следва да имаме предвид, че за най-възрастните, при които ясно личат по-големите дялове, това е по-скоро следствие на социалната декласация след като преустановят активния си трудов статус, както и поради липсата на автомобил по принцип.

41% споделят, че пазаруват по-малко хранителни продукти, които не се произвеждат от местни производители. Тук се забелязва, че в най-малка степен ангажираност регистрираме сред най-младите (18-29 г.), което по-скоро може да се обясни не толкова с нагласата им по казуса, а с чисто потребителски и житейски специфики на демографската група (до голяма степен това се обяснява и с факта, че не пазаруват, а често все още са част от домакинство, респективно живеят с родителите си). От друга страна, отчитаме, по-висок дял на твърдящи, че пазаруват по-малко такива стоки сред по-възрастните групи, което също може да се обясни и с формирани потребителски навици, както и с културната нагласа от типа на „да изберем българското“.
Един от индикаторите, предизвикващ интерес, със сигурност е този, дали българите са започнали да изхвърлят отпадъците си разделно с цел намаляване на въздействието си върху изменението на климата. Малко над една трета (37%) споделят, че събират отпадъците си разделно, но в превес е делът (57%) на тези, които декларират, че не го правят. Спрямо демографските разбивки и тук отчитаме по-голямата ангажираност сред младите (30-39 г.), живеещите в Столицата (с по-значителна степен) и областните центрове, с висше образование. За тези групи от обществото ни е валидно определението, че това са хората с пост-материален дневен ред, които са в най-голяма степен ангажирани с теми като опазване на околната среда и др. Разбира се, следва да имаме предвид, че разделното събиране сред тези хора също се изживява и като принадлежност към модерно мислещи и напредничави групи и носи отново този престижен елемент в нагласите.
Една четвърт са на мнение, че ЕС прави необходимото, за да намали негативното въздействие в резултат от изменението на климата. 36% са на противоположното мнение, а други 38% се затрудняват да дадат конкретен отговор. Тези данни по-скоро говорят за това, че до българското общество не достига по достатъчно разбираем начин информацията за политиките, програмите и инициативите, които ЕС провежда. В този контекст, работата на българските евродепутати има изключително значение, имащи възможността да са медиатор между европейските институции и избирателите в България.

 

В изследването бяха тествани нагласите на българите към няколко политики, които представляват част от Европейската зелена сделка за намаляване на емисиите от парникови газове. Прави впечатление, че към почти всички тествани политики се регистрират значителни нива на подкрепа, като ясно личи, че има теми, които вече са с по-голяма пенетрация в обществото и такива, които са по-трудно разбираеми и съответно по-слабо познати.

 

По отношение на нагласите към това дали ЕС предоставя достатъчно средства за финансиране на политиките, които са част от Зелената сделка, по-голям дял (32%) смятат, че не са достатъчно.

 

Почти половината от анкетираните (46%) се затрудняват да дадат конкретен отговор, което затвърждава наблюденията направени по-горе, че осведомеността сред българското общество по темата не е на нужните нива.
Българите (47%) са убедени, че българското правителство не предприема адекватни действия за реализиране на целите на Европейската зелена сделка.
Малко под една пета (17%) са на противоположното мнение, а отново значителен дял не могат да изкажат мнение. Прави впечатление, че сред всички възрастови групи доминира негативното мнение, че правителството не предприема адекватни действия. Същото важи и при преглед на разбивката спрямо образователния статус.

 

Едно от обясненията за тези данни е, че в българското общество има хроничен дефицит на доверие на към основните политически институции, а също и трайното мнение, че изоставаме спрямо европейските процеси.
В заключение изследователите посочват, че е налице група в обществото ни, която може да се причисли като носите на „зелената“ тема. Това са младите и активни, с висше образование, наети квалифицирани служители и такива на високи постове със съответните по-високи доходи, живеещи предимно в Столицата и областните центрове.
Тази тема се характеризира с особен престижен елемент, особено когато е свързана и с определен тип начин на живот, който може да се опише като модерен, напредничав и „западен“.
Темата има перспективи за развитие и комуникиране с българското общество. Необходимо е по-ясното й поднасяне, така че да е достъпна до по-широк кръг хора.

Последни новини

Петър Витанов: Ако някой в БСП мисли да прави замаскирана коалиция с ГЕРБ, „Позитано“ ще му се стори тесен

Не мисля, че се доближаваме до съставяне на правителство. Дискусиите в Народното събрание са много далече от реалните проблеми на ...
Read More

„Митовете за БСП след 1989 г.“ оборва популярни пропагандни клишета

Петър Витанов, ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП и Фондация Фридрих Еберт - бюро България организираха дискусия и ...
Read More

Петър Витанов: България трябва да даде много силен сигнал, че не може да е обект на унижение

В следващите две седмици България трябва да положи максимални усилия, за да разубеди всички, които искат отново да спрат страната ...
Read More
Share This