Техническият прогрес не може да се случва за сметка на основните права на хората, смята Петър Витанов, чийто доклад по темата бе приет вчера в Комисията по граждански свободи

Повишено внимание и човешки контрол при използването на изкуствен интелект от органите на реда и съдебните власти поиска Комисията по граждански свободи и правосъдие (LIBE) в Европейския парламент. Вчера комисията прие доклад на евродепутата Петър Витанов от Групата на социалистите, според който демократичните гаранции и отчетността са ключови, когато изкуственият интелект се ползва в правоприлагането.

„Използването на изкуствен интелект расте експоненциално и нещата, които сме виждали само в научно-фантастични книги и филми – прогнозирането/предсказването на престъпления, масовото наблюдение с помощта на биометрични данни – в някои страни вече са реалност. Доволен съм, че мнозинството от Комисията за граждански свободи признава опасността от подобни практики за нашата демокрация. Техническият прогрес не може да се случва за сметка на основните човешки права.“, смята Петър Витанов. Той е убеден, че трябва да има ясни правила за използването на интелигентните технологии, когато те поставят в риск основните права и свободи на хората.

Евродепутатите се опасяват, че изкуствения интелект може да бъде използван недобросъвестно – за неща като масово наблюдение, които са в пълен разрез с основните принципи на ЕС. От друга страна алгоритмите все още не са достатъчно точни и създават риск за дискриминация и погрешно идентифициране на представители на различни малцинствени групи.

Докладът призовава да се намали до минимум рискът от нарушаване на основни човешки права. Той предвижда забрана на използването на биометрични данни като походка, пръстови отпечатъци или гласово разпознаване за идентифициране на хора на публични места. Изкуственият интелект не бива да се използва и за прогнозиране на поведение на базата на минали действия или групови характеристики.

Обект на забрана трябва да бъдат и частните бази данни за лицево разпознаване, както и оценяването на хора на базата на алгоритми, тъй като това е в ущърб на елементарното човешко достойнство.

„Новите технологии трябва да подобряват живота, а не да ни поставят в риск. Атомната енергия може да осигури електричество, но и да предизвика взрив. Същото важи и за изкуствения интелект. Затова трябва да бъдем особено внимателни по какъв начин и за какво го използваме“, казва Петър Витанов.

Докладът на Комисията по граждански свободи и правосъдие предстои да бъде гласуван в Европейския парламент през септември.

Ключови думи: изкуствен интелект, правоприлагане, биометрични данни, лицево разпознаване, човешки права, Европейски парламент, ЕС