Депутатът от Групата на социалистите и демократите в ЕП Петър Витанов отбеляза Деня на труда 1 май в София.
„Борбите на работническите движения за достойни условия на труд са в основата на всички социални привилегии, от които се ползваме днес. Работещите хора все още са и винаги ще бъдат движещата сила на света, в който живеем. Бизнесът, икономиката и предприемачество са невъзможни без тях и без труда им.
В най-бедната страна в ЕС, в която ножицата на неравенствата болезнено прерязва тъканта на обществото, а мнозина остават под прага на бедността, дори когато работят, лявата алтернатива е неизбежна“, каза той.
На тази дата, много страни в света честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Денят е един от официалните празници в България. Първият опит за честване на Първи май у нас е през 1890 година от Топографското дружество.
През 1939 година Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 година се чества всяка година. След 1989 година Първи май продължава да е официален и неработен ден.
Историята на празника се свързва с международното социалистическо движение през 19 век и работническите протести за зачитане на елементарните социални права.
Началото се поставя на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 година учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго.
През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам призовава „всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.“
Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е „задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците“