„Опитваме се да ограничим използването на изкуствения интелект в онези сфери, в които виждаме, че той представлява сериозен проблем за основните права и свободи на гражданите. Оценките на този тип приложения често са неблагонадеждни и създават риск от дискриминация. Ние не искаме да спираме технологичния прогрес, а да рамкираме неговата употреба, така че да гарантира основните човешки права“, това заяви ръководителят на българските социалисти в ЕП Петър Витанов на пресконференция с журналисти.

Поводът е неговият доклад за приложенията на изкуствения интелект в правоприлагането, който Европейският парламент гласува днес. Темата за изкуствения интелект отдавна е обект на сериозни дискусии в пленарната зала. Основният спор е къде е границата между употребата му в името на сигурността и риска от злоупотреба и дискриминация.

Употребата на изкуствения интелект в най-различни обществени сфери расте с невиждани темпове. Прогнозирането на престъпления и идентифицирането на евентуални бъдещи извършители вече се случва не само в киното. Изкуственият интелект разпознава лица, гласове, походки. Умни системи обработват огромни количества данни, на базата на които класифицират хората и предсказват бъдещото им поведение. Интелигентните приложения обаче съвсем не са безгрешни и редица неправителствени организации вече отчитат риска от изкривени резултати и дискриминация спрямо уязвими групи.

Докладът на Витанов задава въпроса доколко обективна е преценката на компютрите и къде трябва да сложим границата, за да не заживеем в сюжет по Оруел. Той призовава за ограничения и човешки контрол при използването на изкуствен интелект в правоприлагането и за забрана на лицевото разпознаване на публични места.

„Вече имаме редица случаи, в които хората биват третирани несправедливо заради изкуствения интелект – отказват им социални придобивки заради грешките на инструменти, базирани на изкуствения интелект или ги арестуват вследствие на неблагонадеждно лицево разпознаване. Не съм изненадан, че жертвите винаги са бедните, имигрантите, цветнокожите, източноевропейците“, каза по-рано Витанов в пленарната зала на Европейския парламент.

„Лицевото разпознаване на обществени места нарушава личната неприкосновеност, правото на мнение и на изразяване, правото да се събираш с други хора и да останеш анонимен“, твърди евродепутатът в интервю за авторитетното издание „Politico“. Това може да накара хората никога да не участват на мирни демонстрации или да излязат на протест. От друга страна, от метод за гарантиране на сигурността, лицевото разпознаване лесно може да се превърне в средство за масово наблюдение.

„Не искам да противопоставям сигурността и свободата, но технологичният прогрес не трябва да бъде в ущърб на човешките права. Изкуственият интелект може да бъде опасен, независимо дали се използва от демократични или от авторитарни правителства, защото често греши и изкривява резултатите. Трябва да сме внимателни – добрите намерения невинаги оправдават средствата. Като законотворци, ние носим огромна отговорност към европейските граждани“, каза още Витанов.

Ключови думи: изкуствен интелект, човешки права, дискриминация