На европейските избори ще се родят алтернативи на Сглобката. Това коментира пред БНР Петър Витанов, който тази седмица беше определен за най-влиятелния български член на Европейския парламент в престижната класация на EUmatrix.eu. Витанов е на 38-о място от общо 705 евродепутати от 27-те държави в Европейския съюз.
„75 процента от законите, които се гласуват в българския парламент са функция на европейското законодателство. Не може да се подценява работата в Европейския парламент, защото европейското законодателство има съвсем пряко отношение към нашия живот“, коментира Петър Витанов, който е ръководител на Делегацията на българските социалисти.
Той даде и пример със Закона за изкуствения интелект, в чието изготвяне участва.
„С регулациите, които направихме, ще бъдат забранени редица системи, които представляват опасност за основни човешки права. Става въпрос за лицевото разпознаване, биометричните данни, които могат да се събират, и с които може да се злоупотребява. Така ако отидеш на протест, ще те снимат, проследят, ще дадат сигнал на твоя началник и рискуваш да загубиш работата си, ако той не иска да има проблеми с властта“, каза Витанов.
Директивата за минималната работна заплата е друга пример, който ясно показва, че това, което се решава в Европейския парламент засяга пряко българите. Обвързването на минималното възнаграждение със средното за страната е следствие на европейско решение.
Въпреки високата оценка, базирана на реални индикатори, Петър Витанов няма да е кандидат на БСП за предстоящите европейски избори.
„Никога не бих се съгласил да съм кандидат на това БСП в момента, защото имаме диаметрално различни разбирания за ролята на българската левица и за начина, по който би трябвало да изгежда тя. Но и няма как да дойде покана за подобно нещо от Корнелия Нинова и фикусите около нея“, каза още той.
А на въпроса защо ръководството на БСП е скарано със своите евродепутати Витанов отговори: „Това е част от една трайна тенденция. Първо беше конфликта с президента, след това оттегляне на доверието от евродепутатите, сега от столичните общински съветници, очакваме и от малцината останали съветници в Пловдив. Оттегля се доверието от всички хора с позиции, които могат да засенчат ореола, казано с усмивка, на лидера на партията. Но всъщност става въпрос за невъзможност да се съхранят кадрите, да се обединява. Прозират други дефицити, които могат да се класифицират в областта на характеропатията“.
В навечерието на Трети март, Витанов отговори и на въпроса дали ще има такава партия.
„Идеята на Инициативния комитет беше да се опитаме да защитим националния ни празник от посегателство. Неговата отмяна беше съставен елемент от предложенията за конституционни промени. И този комитет имаше основна функция и роля в запазването на празника. Нямало е идея да се надскочи тази задача“, коментира Витанов в качеството си на председател на Инициативния комитет за провеждане на референдум за запазване на националния празник Трети март.
„Интерпретациите се раждат поради две причини – ние симпатизираме на президента като последната алтернатива на настоящето управление, което по мнение на мнозинството български граждани е пагубно. От друга страна – след тази Сглобка, която излъга надеждите на милиони хора, имаме тежка управленска криза. Опозицията изглежда слаба и разпокъсана, неспособна да предложи алтернатива и се вижда политически вакуум. Вакуум не може да съществува и е само въпрос на време – европейските избори ще го покажат; ще се родят различни алтернативи на това управление“, смята Петър Витанов.
Евродепутатът коментира и изявлението на президента на Франция Еманюел Макрон, че е възможно да се стигне и до помощ с чуждестранни войски за Украйна, както и последвалите реакции.
„Не бих вярвал на българските власти, защото те многократно са казвали и обещавали неща, които след това не изпълняват. Но имаме ясна индикация от Йенс Столтенберг, че НАТО не възнамерява да разполага свои войски на територията на Украйна. Имаме и недвусмислен сигнал от ЕК, че няма подобно европейско решение, както и изявление от американския президент, че няма план за изпращане на войски, което дава отговор на въпроса дали подобен сценарий е възможен“, добави Витанов.
Според него решенията могат да са на двустранна основа. Затова е много важно да знаем какво ще има и в нашето двустранно споразумение с Киев, за да не се окажем задължени да пращаме военна сила.
„На бойното поле е страшно, според руски източници има 440 000 загинали украинци, а вероятно и същият брой жертви в обратната посока. Говорим и за десетократно по-голям брой ранени, инвалидизирани. Виждаме една държава, която ще бъде в невъзможност да функционира. Затова е важно инициативите за мир да не са по-малобройни от различните инициативи за военна подкрепа. Дефинираме ясно агресора и жертвата, трябва да помагаме на Украйна, ако е по силите ѝ да възстанови границите си с пари, хуманитарна помощ, оборудване, но допълнителната ескалация с нови и нови оръжия ни отдалечава от този мир“, коментира Витанов.