Електрическият транспорт не може да е придобивка за богатите. Европейският парламент създаде правила, с които да се развие инфраструктурата, което пък е важно условие, за неговата достъпност и приемлива цена. Това коментира евродепутатът Петър Витанов в предаването „Светът и ние“ по БНТ. Ръководителят на Делегацията на българските социалисти беше докладчик на Парламента относно инфраструктурата за алтернативни горива.
„Регламентът за развитието на инфраструктурата за алтернативни горива, които са не само електроенергия, но и водород, амоняк за някои плавателни съдове, беше приет с голямо мнозинство. Ако искаме декарбонизация в сферата на транспорта, трябва да има къде да зареждат колите, камионите, жп-транспортът, плавателните съдове, както и да имат лесен достъп от една точка до друга в европейската транспортна мрежа“, коментира Петър Витанов.
Европейските законодатели успяха да договорят разпоредби, съгласно които до 2026 г. електрически зарядни станции за автомобили с мощност от най-малко 400 kW ще трябва да бъдат разположени поне на всеки 60 км.
„Важно е да имаме равномерно покритие, защото ако разчитаме само на пазара, някои държави могат да продължат да използват изкопаемите горива, а други да искат да се декарбонизират, което ще създаде тежки дисбаланси в Европа. Тази инфраструктура захранва не просто автомобилите, а европейската икономика“, добави евродепутатът.
България не може да изостава от процесите, защото ще остане в икономическа изолация.
„За да можем да имаме добър туризъм, румънците, например, трябва да могат да идват до българското Черноморие със своите електрически автомобили местно производство и да има къде да ги зареждат. Ако искаме да запазим мястото си на важен коридор за стоки, трябва да можем да гарантираме, че имаме прилежаща електрическа инфраструктура“, каза Витанов.
Според Петър Витанов, който е координатор в Комисията по транспорт в ЕП, и най-развитите европейски държави имат проблеми със зарядните станции, защото производството на електрически коли изпреварва развитието на инфраструктурата. Той даде пример с Германия, където се налага да се чака по три часа за зареждането на кола с алтернативно гориво, което пък засилва скептицизма по отношение на това дали сме готови за трансформацията. Всяка държава в ЕС трябва да направи така, че да насърчи производителите на зарядни станции да изградят инфраструктура.
„Към момента в България има малко електрически автомобили не поради липса на инфраструктура, а защото българският потребител не може да си го позволи. Ако електрическите автомобили са над 10% от новозакупените в Европа, то в България този процент е под 1. Това е процес, който ще бъде преодолян при падането на цената на електрическия автомобил. По прогнози на специалистите от бранша до 2-3 години цената на нова конвенционална кола и на електрическа трябва да се изравни“, каза още евродепутатът.
Петър Витанов отчете като важна крачка и условието за потребителите на превозни средства, работещи с алтернативно гориво, да се осигури възможност да плащат лесно на зарядните пунктове (с платежни карти или безконтактни устройства и без да е необходимо да имат абонамент), а цената на тези горива ще трябва да се показва за kWh, kg или за минута/сесия.
България е една от малкото държави, които не субсидират закупуването на електрически автомобили, отчете още той.
„Колкото по-бързо технологиите навлязат на пазара, толкова по-бързо ще станат достъпни за всички европейци. Ползите за българите ще са големи, защото ние сме тези, които живеем в градовете с най-мръсен въздух. България не произвежда коли, но електрификацията ще допринесе за откриването на нови 80 000 високоплатени работни места за наши специалисти заради нуждата от електрически компоненти“, каза още Петър Витанов.