Евродепутатът ог Групата на социалистите и демократите Петър Витанов коментира пред „Фокус“ свършеното в мандата си 2019-2024 г.
„Нормално е, в Брюксел сме се постарали да бъдем ефективни, да работим. Но знаете ли, аз там разчитам на екип, тъй като членовете на Европейския парламент могат да си подбират екипи, така че аз съм само видимата част. Всеки има свой ангажимент и когато имаш силно мотивиран екип, ама съвсем сериозно го казвам, без да прозвучи тривиално, то дава резултати. Аз отидох в качеството ми на един не много опитен български депутат и исках да докажа, че не се справям по-зле от колегите ми с повече политически опит в националния ни или в Европейския парламент. И дали заради тази мотивация, но положих двойно усилия, за да бъда видим. И това там е хубаво, че усилията носят съответните резултати. Разбира се, целта не е била само видимостта, напротив, исках да участвам пълноценно в законодателната дейност, за която всъщност сме изпратени. Просто, защото ми е интересно от една страна, от друга, защото виждам полезността и ефективността“, коментира Петър Витанов.
Витанов е категоричен, че се е придължал изцяло към левите идеи, на хората, гласували за него.
„Никога не сме си позволявали да предадем идеите на левите хора, на тези, които са ни издигнали и изпратили в Европейския парламент“, каза Витанов и очерта прездизвикателствата: „В общоевропейски план лявото търпи сериозни трудности в намирането на своята идентичност. Много често между лявото и дясното днес няма разлика: вземете геополитиката, ще установите, че левите и десните политически партии в геостратегически и геополитически план предлагат абсолютно едно и също. Затова много често хората отиват крайно наляво или крайно надясно. Много е трудно за левите политически партии да намерят своите адресати, тъй като традиционните наемни работници вече почти изчезват, поради ред причини. Много често дори хора, които са едно стъпало под наемните работници, се възприемат като предприемачи. Давам ви най-прост пример: тези, които разнасят храната по домовете, те дори не си дават сметка, че нямат трудови права, които да са защитени, че ако не дай си Боже се случи нещо с тях, няма държава, която да ги защити, защото са с нетипична форма на заетост. Много хора на свободни професии, които се самоосигуряват, те не се възприемат като наемни работници и не смятат, че лявото би могло да ги представлява. Тоест, левите политически партии загубиха адресата си. От друга страна много често левите политически партии отстъпиха от тези принципи, на които бяха залагали десетилетия след Втората световна война: на изграждането на социалния модел, какъвто има в Европа, но дори и там, където го има, започва отстъплението в името на едрия капитал“.